Появата на такъв тип училище е провокирана от дефицита на електромонтьори, шлосери и особено на стругаро-фрезисти. Специализираните кадри в тази област са силно необходими за новосъздадения Завод за изпълнителни механизми през 1965 г., а малко по-късно и Цех 140 към Завод „Георги Костов”, както и за функциониращия вече Пластмасов цех към градския промкомбинат. Тази обстановка е предпоставка за решение на Министерство на машиностроенето, което със Заповед №1966/08.1966г. създава Професионално техническо училище по машиностроене с двугодишен курс на обучение в град Кнежа. Така създателите на училището ще запишат в летописната книга следното:Училището отваря врати на 15.09.1666 г. в предоставената му сграда на бившето стопанско практическо училище по механизация на животновъдството, разположено зад църквата в църковния двор на града. Учебната година започва с план-прием от три паралелки: „Електромонтьор на електрически машини, уреди и апарати”, „Стругаро-фрезист” и „Машинен шлосер”. В най-старата учебна сграда в Кнежа /днешна печатница/ е открит и пансион за 30 курсисти, които не са от град Кнежа. През 1967 година е дадено и име на ПТУМ – „Христо Смирненски”.
Увеличеният брой на паралелките налага от 01.09.1969 г. ПТУМ „Христо Смирненски” да се премести в сградата на училище „Кнежица” /старата гимназия/, а сградата на бившето стопанско училище е преустроена в учебни работилници, където е открит и стол за хранене. Пансионът е преместен от църковния двор в старата гимназия.
Така започва възходът на училището по машиностроене. От 01.09.1971 г. ПТУ по машиностроене „Хр. Смирненски” прераства в СПТУ с три годишен курс на обучение. Поради острата нужда от стругари и фрезисти в град Кнежа и град Бяла Слатина започва прием на тримесечни курсове и заводски паралелки без откъсване от производството, със срок на обучение от 2 години.
От 01.09.1975 г. старите учебни сгради на техникума по селско стопанство са предоставени на СПТУМ „Христо Смирненски”, които от март 2001 г. стават собственост на училището.
Нестихващите промени в образователния процес през 1982 г. провокират в ръководството идея за изграждане на МУЦТПО /междуучилищен център за трудово-политехническо обучение/. Поради намалелия брой на учениците, пансионът и училищният стол са закрити, след което стават материална база на МУЦТПО. На 01.09.1984 г. със Заповед № 806 на ОСНП гр. Враца тържествено е разкрит в базата на СПТУМ „Христо Смирненски” общински МУЦТПО под единно ръководство, където се обучават ученици от 4 до 10 клас от всички училища на селищната система, чието съжителство продължава до 1986 г. В същото време се използват учителите и базата на училището за квалификационна дейност в УПК от СОУ в направление машиностроене.
Учебните дейности, които се развиват във времето до момента, поставят акцент върху различни форми за придобиване на професионална квалификация и преквалификация след средно образование, в зависимост от нуждите на региона.
Възходът и нарасналият авторитет на училището, в общината и региона, е причина през 1996 г. то да бъде включено като експериментално към 10-те професионални училища в страната, към Националния институт по образование и Браншова камара по машиностроене, по теория и практика на пилотните професии – „Монтьор на машини, апарати, уреди и устройства” и „Монтьор на електрически машини, апарати, уреди и устройства”. От същата година има и удостоверение от Националната служба по заетостта за провеждане на квалификационно и мотивационно обучение на възрастни в неравностойно социално положение, което продължава и до момента.
С преминаването на СПТУМ в Техникум по машиностроене през 1999 г., училището получава и разрешително от Главна инспекция по труда за провеждане на обучение и изпити за придобиване на квалификационни групи по електробезопасност на персонал, обслужващ електрически уреди и съоръжения с напрежение до и над 1000 волта.
През 2003 г. промените в образователната политика водят до преименуването на техникума в Професионална гимназия по механоелектротехника „Христо Смирненски”, каквото е техническото ни училище и до днес.
През годините колективът на училището винаги е реагирал бързо и успешно се е справял с налагащите се преустройства, от изискванията на времето, на учебните кабинети и работилници. Макар и настанени в стари сгради, материално техническата база винаги е отговаряла на съвременните изисквания. С предоставени средства от базовия завод „Кнезим” през 1991 г., учебните сгради и работилници са топлофицирани и е закупена конструкция за производствено хале, чието строителство приключва през 1993 година.
Възходи и големи затруднения са неизменни спътници от самото начало на тази любима за много хора институция в Кнежа. Фактът, че до днес училището просперира, говори за безотказната воля и желание на всеки член от екипа – то да устои във времето.